Старобългарски речник
мѣсто 
мѣсто -а ср 1. Място, част от пространството ꙇ съшедъ съ нм ста на мѣстѣ равьнѣ М Лк 6.17 З СК прдѣта вдта мѣсто. ꙇдеже лежа хъ М Мт 28.6 З А СК ѹторъ же бѣаше прѣградлъ много мѣсто С 204.27 вдѣвъ же мѣсто трѣвно  красъно. сълѣꙁе отъ конꙗ поглѹмт сꙙ С 146.12 2. Населено място, селище, страна аште оставмꙑ тако. вьс вѣрѫ мѫтъ въ нъ. ꙇ прдѫтъ рмлѣне. ꙇ въꙁъмѫтъ  мѣсто  ѩꙁкъ нашъ М Йо 11.48 З А колко вьс  колко градъ. колко мѣстъ. колко ѧꙁꙑкъ. колко островъ. колко рѣкъ колко прморꙗ С 431.2  повелѣвъ блюст го. отътол пѹст беꙁ мꙙтежа прꙁъват стааго конона. отъ вданꙑ вьс. на но орѫд. да не мꙙтежь бѫдетъ вь тѣхъ мѣстѣхъ го рад С 46.14—15 3. Местоположение, местостоене, позиция тъгда гла емѹ съ. въꙁврат ножь сво въ свое мѣсто М Мт 26.52 З А СК Б ꙇ пршедъ ꙁъвавꙑ тѧ  оного реетъ т. даждъ семѹ мѣсто.  тогда наьнеш съ стѹдомъ послѣдьнее мѣсто дръжат. нъ егда ꙁъванъ бѫдеш. шъдъ сѧд на послѣдьнмь мѣстѣ. да егда прдетъ ꙁъвавꙑ тѧ. реетъ т дрѹже посѧд вꙑше М Лк 14.9, 10 З А СК страхомъ же клонꙙ сꙙ  ꙁапрѣштенмъ сьпаде кѹмрь съ мѣста свого С 33.15 Образно. ба мол ꙁа бѭщѧѩ тѩ по лантѣ. не даѭща мѣста гнѣвѹ СЕ 89b 6 4. Място в книга, откъс ꙇ въꙁдашѧ емѹ кънгꙑ саѩ пророка. ꙇ раꙁгънѫвъ кънгꙑ. обрѣте мѣсто деже бѣ напсано. дхъ гнъ на мьнѣ М Лк 4.17 А СК кранво мѣсто, главьно мѣсто, гольготно мѣсто, лъбьно мѣсто Κρανίου τόπος, τὸ Κρανίον, ὁ Γολγοϑᾶ τόπος Краниево място, лобно място; мястото, където е бил разпънат Исус Христос; Голгота  првѣсѧ  на мѣсто голъгота еже естъ съкаꙁаемо кранево мѣсто М Мк 15.22 З, А, СК. Срв.Мт 27.33 М, З, А, СК;Йо 19.17 М З А СК Б егоже прведъше въ мѣсто лобъное. дашѧ емѹ пт оцетъ СЕ 50а 13  архепскѹпъ о н҄емъ слꙑшавъ. де на свꙙто главьно мѣсто С 286.4—5 пршъдъ же на гольгоѳно мѣсто. сънꙙтъ бога въ пльт отъ дрѣва С 455.29 пѹсто [пѹсто] мѣсто ἐρημία, τόπος ἔρημος Пусто място, пустиня ꙇ глшѧ емѹ ѹенц. отъ кѫдѣ вьꙁьмемъ на пѹстѣ мѣстѣ хлѣбꙑ. насꙑтт толко народа М Мт 15.33 З А СК ꙇ ютро пробрѣꙁгѹ ѕѣло. въставъ ꙁде сь  де въ пѹсто мѣсто. ꙇ тѹ молтвѫ дѣаше М Мк 1.35 З А СК  тако дошꙙ въ пѹста мѣста С 184.25—26 аште л хоштеш но повел намъ  сътвормъ. нъ не жден насъ тъъѭ гнѣвомъ т въ пѹстаꙗ мѣста С 37.21 прѣдьне мѣсто πρωτοκλισία Предно място, почетно място егда ꙁъванъ бѫдеш цѣмъ на бракъ. не сѧд на прѣдьнмь мѣстѣ. еда къто ьстьнѣ тебе бѫдетъ ꙁъванꙑхъ М Лк 14.8 З А СК въ ... мѣсто род ἀντί Вместо с род котерааго же отъ васъ оца въспростъ снъ хлѣба. еда камень подастъ емѹ. л рꙑбꙑ. еда въ рꙑбꙑ мѣсто ꙁмѭ подастъ емѹ М Лк 11.11 З А СК вь любьві мѣсто облꙑгаахѫ мѩ СП 108.4 дьнесь же въ старꙑхъ мѣсто. несъмꙑслънꙑхъ отроці сърѣтѫ спсітелѣ К 1а 34 въ бестьлѣнꙑхъ мѣсто. тьлѣн пробрꙙштѫ С 164.29—30  текъ днъ отъ братѧ на сьрѣтень го. вьꙁꙙт водонось оть н҄его.  т  порѣт вь н҄его мѣсто оть рѣкꙑ С 551.4—5 М З А СК Б ЗП Н СП СС СЕ К С Р БН Гр τόπος χώρα χωρίον χῶρος τοποϑεσία τὸ προκείμενον περίχωρος ἀγορά οἶκος γῆ κληρουχία κοίτη ϑήκη ἀψίς χορός μέρος Нвб място, место ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Горните места МИ ЙЗ,МИПан Мехцето МИ ГХ,МИМ