Старобългарски речник
мѣрт 
мѣрт -мѣрѭ -мѣрш несв Меря, измервам, отмервам ꙇмъже бо сѫдомъ сѫдте сѫдѧтъ вамъ. ꙇ въ нѭже (мѣрѫ) мѣрѫ мѣрте вьꙁмѣртъ сѧ вамъ М Мт 7.2 З, А, СК. Срв.Мк 4.24 М, З;Лк 6.38 М З вь нѫ же мѣрѫ мѣрте. мѣртъ сꙙ вамъ СК Мт 7.2 посъланъ бꙑстъ гаурїлъ. въꙁвѣштаѧ цѣсарьско тано ꙁнамо. а не спꙑтамо ... тано сповѣдамо. а не мѣрмо С 245.4 пото мѣрш моѭ добротѫ С 394.11 мѣрт сѧ Изч М З А СК С Гр μετρέω λογοϑετέω Нвб меря ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА