Старобългарски речник
мѣн҄ень 
мѣн҄ень -ꙗ ср Размяна [по договор, по споразумение] ꙿто хотꙙтъ дат беꙁꙋмьлю їюдо. ѹдавьню ѫже. проѫѭ тъмѫ неѹгасмъ огн҄ь ... беꙁъ вьстанꙗ паден. то бꙑстъ мѣненꙗ твого отъ ждовъ пртꙙжан С 425.11 Изч С Гр συνάλλαγμα мѣнен Нвб менение остар ВА НГер менене ЕтМл БТР АР Срв меняване Дюв НГер ЕтМл