Старобългарски речник
мѣдьнъ
мѣдьнъ
-ꙑ
прил
Меден, бакърен
положі лѫкъ мѣденъ мꙑшъці моі
СП
17.35
повелѣшꙙ прнест съвалъмꙑ мѣдънꙑ
С
263.29
ѡ гласа сло адъ спровръгъш. врата мѣдьна сътъръш
С
317.8
дьнесь мѣдьнаꙗ врата сълом владꙑка нашъ хъ
С
487.6
Изч
СП
С
Гр
χαλκοῦς
мѣденъ
Нвб
меден
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА