Старобългарски речник
мѣдьнца 
мѣдьнца -ѧ ж Медна монета скѹпѹѭштааго жвотворьноѭ кръвьѭ. своѭ мръ. сьцѣнꙙтъ трьмъ десꙙтемь мѣдьнцъ С 331.30 Изч С Гр ἀργύριον Нвб Срв медник, медница, менци ’меден котел меден съд’ мн ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Медникаров ФИ СтИл,РЛФИ