Старобългарски речник
мѣдь 
мѣдь - ж 1. Мед — метал с бо боꙁ ѧже мѣнш. камен  дрѣво  мѣдь  желѣꙁа сѫтъ. ѹкрашен ꙁлатомъ на прѣльштен ловѣкомъ С 177.2 а же къ богѹ богатъство. скоро стъ  благодарьствьно. ѹдобь обрѣтамо не ꙁлата н сьребра. нъ хѹдоѭ мѣдѭ небесъско цѣсарьство пробрѣст С 160.10 2. Медни монети; пари не сътѧжте ꙁлата н съребра. н мѣд пр поѣсѣхъ вашхъ М Мт 10.9 З.Срв. С 411.5 ꙇ ꙁапрѣт мъ. да ньсоже не вьꙁемлѭтъ на пѫть ... н прꙑ н хлѣба н пр поѣсѣ мѣд М Мк 6.8 З. Срв.Лк 9.3 СК вдѣаше како народъ мететъ мѣдь вь гаꙁофлакѭ М Мк 12.41 Изч М З СК С Гр χαλκός Нвб мед ж ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Медник МИ Меднишко чукаре МИ ЙЗ,МИПир Медно МИ Медейница МИ ВП,ТО Медан МИ ЙЗах,Кюст.кр