Старобългарски речник
мььтъ 
мььтъ -а м 1. Измама, заблуда нь не акꙑ не могꙑ се творѫ рее. нъ да не мьнꙙтъ мььтѹ бꙑт твормѹѹмѹ. вел҄ѫ самѣмъ ждомъ рѫкам отъвалт камꙑкъ С 316.23 Видение, призрак.  малꙑ ѹвръꙁъ  вдѣвь ѭ мнѣаше мььтѹ бꙑт.  прѣкрьствъ себе ꙁатворвъ ꙁаклю двьр С 515.13—14 глааше мътѹ бꙑт  раꙁдорѹ. о палатнѣ бꙑвъшѹѹмѹ ѹдѹ С 563.20 2. Мечта, стремеж, желание вовавъше на дѹшепагѹбьнꙑѧ кѹмрꙙ. цѣльбьнѫѭ  жтю ѹспѣшьнѫѭ памꙙть оставшꙙ. пае бо поьтъше мрънꙑѧ славꙑ мььта. небесно любꙙтъ вѣно жт С 542.21 Изч С Гр φαντασία φάντασμα мътъ Нвб Срв мечта ОА ВА АК ЕтМл БТР АР