Старобългарски речник
мьстт 
мьстт -мьщѫ -мьстш св 1. Отмъстя, накажа да мьсттъ сѧ кръвь вьсѣхъ пркъ. пролваема отъ съложенѣ вьсего мра. отъ рода сего М Лк 11.50 З ѡ пастꙑр. раꙁвлаѧщ. ꙇ гѹбѧщ овꙿцѧ. се нꙑнѣ мъщѭ на васъ.  стѧжѭ овꙿцѧ отъ пастꙑръ СЕ 82b 9 дадте ѹбо да мьштѫ бгѹ вашемѹ С 32.25 понѣ нꙑн҄ѣ сповѣдте отъпаден бѹ вашемѹ. дадте ѹбо да мьштѫ мѹ С 35.15 ъто мьстт хоштете богов С 388.15 твомѹ ѹмѹ мьстт хотꙙ пршълъ стъ съпасъ. твомѹ мьстт хотꙙ С 336.13, 14 2. Защитя, отдам правото някому, отсъдя справедливо въдова же бѣ въ градѣ томь. ꙇ прхождааше къ немѹ глѭшт. мьст мене отъ сѫпьрѣ моего М Лк 18.3 З А СК ꙁане твортъ м трѹдъ въдовца с. да мьщѫ еѩ да не до коньца прходѧшт ꙁастотъ мене М Лк 18.5 З А СК Изч М З А СК СЕ С Гр ἐκδικέω ἐκζητέω τιμωρέομαι ἀδικέω εἰς τὴν ἐκδίκησιν мъстт Нвб мъстя ОА ВА АК Дюв НГер БТР АР