Старобългарски речник
мьнѣт [сѧ]
мьнѣт [сѧ]
-мьнѭ [сѧ]
-мьнш [сѧ]
несв
1. Мисля, смятам, считам, предполагам
не мънте ѣко прдъ въврѣшт мра на ꙁемл҄ѭ. не прдъ въврѣщъ мра нъ меъ
М
Мт 10.34
З.
Срв.Лк 12.51
М
З
ꙇ вꙑ ѹбо бѫдѣте готов. ѣко вь ньже асъ не мьнте снъ лскꙑ прдетъ
М
Лк 12.40
З,
А, СК. Срв.Мт 24.44
М
З
А
СК
молѧще же сѧ не лхо глте. ѣкоже ѩꙁꙑънц. мьнѧтъ бо сѧ ѣко во мъноѕѣ глн своемь ѹслꙑшан бѫдѫтъ
М
Мт 6.7
З
А
СК
ꙇмѫщюмѹ бо весьде дано бѫдетъ ꙁбѫдетъ. а отъ не мѫштааго еже аште мьнтъ сѧ мꙑ вьꙁѧто бѫдетъ отъ него
М
Мт 25.29
З,
А, СК. Срв.Лк 8.18
М
З
А
СК
пръв мьнѣахѫ сѧ вѧште прѩт
М
Мт 20.10
ЗI
А
СК
мьнѣаше бо комсꙿ ꙗко птам сѫтъ кротьц
С
223.14
подꙿвгнѫт хотꙙште отъ н҄хъ не въꙁꙿмогошꙙ тꙙжькомъ сѫштемъ мъ. мнѣахѫ бо ѧ ꙁлата пльнꙑ сѫштꙙ. л нѣꙿто но
С
52.18
Възнамерявам.
понеже льстѧште сѧ мнѧтъ пасхѫ творіт
К
7а 17
же сꙙ мнѣахѫ обраштаѭште сꙙ. наꙙшꙙ глаголат къ праведꙿнѹѹмѹ
С
30.8
мънмъ
δοκῶν
Мним, предполагаем
само бо се мнмо ѹкорьно сꙑ. то кажетъ владꙑкꙑ ловѣколюбь
С
409.19
2. Смятам някого за някакъв
аште сротѫ мьнш то того отъпаде
С
241.10
несоже скврънъна. л неста. мньт сътворенꙑхъ тобоѭ. на пщѭ комъ
СЕ
20b 23
3.
мьнтъ [м, т] сѧ
безл
δοκεῖ
Изглежда, струва [ми, ти] се
л мьнтъ т сѧ ѣко не могѫ нꙑнѣ ѹмолт отъца моего
М
Мт 26.53
З
А
СК
кто ѹбо тѣхъ тр скрън мьнтъ сѧ бꙑт. въпадъшѭѹмѹ въ раꙁбонкꙑ
М
Лк 10.36
З
А
СК
нъ велм трѣбѣ скат вьꙁлюбьн вда смоковьнааго отъ многꙑхъ съкаꙁано. ꙗкоже мьнѣ сꙙ мьнтъ
С
345. 14—15
ꙗко многꙑмъ мьнѣаше сꙙ дѣлѹ прѣславънѹ бꙑт
С
212.11
то т сѧ мьнтъ смоне. цср ꙁемьсц отъ кꙑхъ премлѭтъ дан ... отъ свохъ л снвъ. л отъ тѹждхъ
М
Мт 17.25
ЗI
А
СК
ъто вамъ мьнтъ. аште бѫдетъ етерѹ лвкѹ р҃. овецъ. ꙇ ꙁаблѫдтъ една отъ нхъ. не оставтъ л девѧт десѧтъ девѧт на горахъ. шедъ штетъ ꙁаблѫждьшѧѩ
М
Мт 18.12
ЗI
А
СК
М
З
А
СК
Б
Н
СЕ
К
С
Х
МЛ
Гр
δοκέω
νομίζω
οἴομαι
ἡγέομαι
λογίζομαι
ὑπολαμβάνω
πειράομαι
Нвб
мня
остар
ВА
НГер
РРОДД
мни ми се ’струва ми се’
диал
НГер