Старобългарски речник
мьнѣнь 
мьнѣнь -ꙗ ср Помисъл, намерение бже ... помꙑшленѣ прѣбꙑваѭщѣ намъ въ дръꙁост. сꙑ неꙁълобвъ. съподоб прѣꙁьрѣт въпадъшмъ. въ мьнѣне прсѧгꙑ отъпѹст СЕ 24а 14—15 Изч СЕ Гр πρόσληψις [вар. πρόληψις] мьнѣне Нвб Срв мнение ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР