Старобългарски речник
мьн҄ь 
мьн҄ь -мьн҄ьш -мьн҄е прил прич. мин. деят. шьдъ 1. Помалък подобно естъ цсрстве нбское. ꙁрънѹ горѹшънѹ ... еже мьне естъ вьсѣхъ сѣменъ М Мт 13.32 З По–нискостоящ по ранг, обикновен, скромен. аште кто хощетъ старѣ бꙑт да бѫдетъ вьсѣхъ мьне. ꙇ вьсѣмъ слѹга М Мк 9.35 З А ꙇже бо мьн естъ во вьсѣхъ васъ. сь естъ вѧште М Лк 9.48 З мьн҄ь Понискостоящият онъ мѹже ѹмꙑваатъ ноꙁѣ. ѹто ꙗко онъ бол҄. мѹже ѹмꙑ ноꙁѣ мьн҄ С 303.21 2. По–млад  рее мьні снъ ею оцю З Лк 15.12 А СК ꙇ не по мъноѕѣхъ дьнехъ събъравъ вьсе мьн снъ отде на странѫ далее М Лк 15.13 З А СК М З А СК С Гр μικρότερος ἐλάχιστος νεώτερος ἔσχατος мьн мьні мьні мьне менъші Нвб мънин ’малък’ ОА Дюв НГер мънинкий ’мъничък’ Дюв НГер ЕтМл АР