Старобългарски речник
мьн҄е 
мьн҄е нареч По–малко отъпѹштаѭтъ сѧ е грѣс мьноꙁ. ѣко вьꙁлюб мъного. а емѹже мьне отъда сѧ. мьньшьм любтъ М Лк 7.47 З А аште ѹбогъ с. нмьже мьн҄е мѣт маш богатааго. н нштетꙑ рад ѹмалтъ т сꙙ радость дѹховьнаꙗ С 491.25 нмьже мьн҄е беспльтьнꙑхъ мамъ аште хоштемъ С 488.25 мьн҄е бꙑт ἐλλείπω Недостатъчен съм, не достигам н мꙿн҄е сѫтъ сменемъ. н множаше бꙑваѭтъ С 94.28—29 Изч М З А С Гр ὀλίγον ἔλασσον мꙿн҄е Вж. при мьнь Нвб