Старобългарски речник
мьꙁдоотъдавьць
мьꙁдоотъдавьць
-а
м
Който въздава, възнаграждава
ꙗко тꙑ с богъ крьстꙗньскъ. надѣѭштмъ сꙙ на тꙙ мъꙁдоотъдавьцъ с
С
163.10—11
Изч
С
мъꙁдоотъдавьцъ
Нвб
Ø