Старобългарски речник
мьꙁдодавьць 
мьꙁдодавьць -а м Който въздава, възнаграждава да тъно вѣньцꙙ полѹмъ вьс. отъ мъꙁдодавьца бога.  га нашего їсѹ хръста С 63.26 слава тебѣ їсу хе снѹ бж ноꙙдꙑ ... праведънꙑ сѫд. мъꙁдодавъцъ С 144.1 въ(ꙁс)каѭщімъ бо его. (мьꙁдодавь)ц(ь) (б)ъва(т) Р I 1.3 Изч С Р Гр μισϑαποδότης мъꙁдодавьць мъꙁдодавъць Нвб Срв мъздовоздаяние ср книж остар ОА