Старобългарски речник
мьꙁда 
мьꙁда -ꙑ ж 1. Награда, възнаграждение премлѧ прка въ імѧ пророе мьꙁдѫ пророѫ премлетъ М Мт 10.41 З А СК веерѹ же бꙑ(въ)шю. гла гнъ внограда. къ прставънкѹ своемѹ. прꙁов дѣлателѧ. ꙇ даждь мъ мъꙁдѫ. наенъ отъ послѣдьнхъ до пръвꙑхъ М Мт 20.8 ЗI А СК бѫдетъ мъꙁда ваша мънога М Лк 6.35 З А достонъ бо естъ дѣлатель мьꙁдꙑ своеѩ М Лк 10.7 З въ тръпѣн своемь стѧжалъ ес мьꙁдѫ своѫ ое прѣподобне Е 23б 9 ѣкоже трѹдш сѧ. тако ꙇ мьꙁдѫ прмеш СЕ 89а 6 Откуп. аще кꙿто мъꙁдѫ вьꙁъметъ от кого. постт сѧ ꙁа нь ... да алъетъ ꙁа сѧ. елко  ꙁа оного. ꙇ еже естъ вьꙁѧлъ. да дастъ нщмъ СЕ 104а 1 2. Дар, подарък полѧшꙙ  вѣньана. которꙑмъ трьнмъ ждовъскам мъꙁдам С 436.1 М З А СК Е СП СЕ К С Гр μισϑός ἀμοιβή δῶρον мъꙁда Нвб мзда остар ОА мъзда ОА ВА ЕтМл БТР АР РРОДД