Старобългарски речник
мꙑтьнца 
мꙑтьнца -ѧ ж Място, където се събират данъци и мита, бирничество ꙇ прѣходѧ ссъ отъ тѹдѫ вдѣ лваⷦ҇. на мꙑтьнц сѣдѧща М Мт 9.9 А СК ꙇ ммо грѧдꙑ съ вдѣ левьћѭ альфеова. сѣдѧшта на мꙑтьнц М Мк 2.14 З, А, СК. Срв.Лк 5.27 Изч М З А СК Гр τελώνιον мътьнца Нвб митница ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА