Старобългарски речник
мꙑтар҄ь
мꙑтар҄ь
-ꙗ
м
Митар, събирач на данъци и мита
лвка дъва въндете въ црквъ помолтъ сѧ. еднъ фарсѣ а дрѹгꙑ мꙑтарь
М
Лк 18.10
З
А
СК
ꙇ се мъноѕ грѣшънц мꙑтаре. пршедъше въꙁлежаахѫ съ смъ. ꙇ съ ѹенкꙑ его
М
Мт 9.10
А
СК
мꙑтарꙙ апостолꙑ творꙗꙗше
С
473.20
старѣ мꙑтаремъ
ἀρχιτελώνης
Началник на митарите, главен митар
сь бѣ старѣ мꙑтаремъ
М
Лк 19.2
З
А
М
З
А
СК
СС
СЕ
С
Гр
τελώνης
мътарь
Нвб
митар
остар
ОА
ВА
АК
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РРОДД