Старобългарски речник
мꙑсльнъ 
мꙑсльнъ -ꙑ прил 1. Който има разум, разумен, мислещ влко гі бже нашъ. поетꙑ ка. по обраꙁѹ своемѹ.  дшеѭ съмꙑслъноѭ. ꙇ тѣломъ благообраꙁъномь. съвръш. ѣко да тѣло слѹжтъ мꙑсльнѣ дш СЕ 7b 5 веле ес гі. ꙇ юдъна дѣла твоѣ ... тебе тре(пе)щѭтъ мꙑслънꙑѩ вꙿсѧ слꙑ. тѧ поетъ слънꙿце СЕ 4а 4 2. Духовен гі бже ... наставлѣѩ въ стꙑ молтвьнꙑ тво храмъ. праѩ стѣмь ꙇ мꙑсльнѣмь твоемь стадѣ СЕ 26b 7 ногꙑ мꙑслънꙑѩ. ѹсѫдте болѣꙁньм.  пощенемь. ꙇ обрѧщете поко дшамъ вашмъ СЕ 97b 18—19 Изч СЕ Гр λογικός νοερός πνευματικός νοητός мꙑслънъ Нвб Срв мислен ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР