Старобългарски речник
мꙑсль 
мꙑсль - ж 1. Мисъл ꙇс же рее емѹ. въꙁлюбш га ба твоего. вьсѣмъ срдцемъ твомъ.  вьсеѭ дшеѭ своеѭ. ꙇ вьсеѭ мꙑсльѭ твоеѭ М Мт 22.37 ЗI, А. Срв. Мк 12.30 М ꙗко бꙑт такомѹ. тѣлесемь на томь мѣстѣ. а мꙑслѭ на ономь С 343.11—12 пльꙁъкъ нашъ ѹмъ. вратка наша мꙑслъ С 410.4 гоже глѫбокꙑѧ мꙑсл. не можетъ нктоже домꙑслт сꙙ С 262.18—19 2. Намерение, замисъл съ бо вьсакъ страхꙿ отъвръгъ. дръꙁнѹвъ вьнде къ платѹ. просꙙ тѣла їсѹсова.  въшъдъ прѣмѫдро отьнѫдь наꙙтъ. да вьꙁлюбьнꙑѧ мꙑсл не погрѣштъ С 454.5 фарсе же ꙁъвавꙑ го на обѣдъ. та въ дѹшьнѣѣмь с дѣльнцѣ хѹльнꙑ ковааше на н҄ь мꙑсл С 392.29 М З А СП СЕ К С Г Гр διάνοια λογισμός προαίρεσις νοῦς βουλή σκοπός ἐνϑύμησις διαβούλιον ἔννοια ἐπίνοια βούλευμα διαλογισμός κρίσις διανοίας мꙑслъ Нвб мисъл ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР мисла диал НГер ДА