Старобългарски речник
мъножьство 
мъножьство -а ср Голямо количество, множество; големина не можаахѫ првлѣшт еѩ. отъ множьства рꙑбъ М Йо 21.6 З А СК надѣѭщеі сѩ сілѣ своеі. ї множьствомъ богатьства своего хвалѩще сѩ СП 48.7  сполнъ не спетъ сѩ множьствомь крѣпост своеѩ СП 32.16 аꙁъ же множъствомъ млості твоⷷѩ вьнідѫ вь домъ твоі СП 5.8 ѡ ловѣколюбьствꙗ многа вꙑсота. ѡ трьпѣнꙗ непрѣдомо множьство С 394.15—16 Множество от хора, тълпа, народ. ꙇ отъ лма. ꙇ отъ дѹмѣѩ. ꙇ съ оного полѹ оръдана. ꙇ сѫште о тѵрѣ  сдонѣ. мъного мъножъство. слꙑшавъше елко творѣше прдѫ къ немѹ М Мк 3.8 З повелѣ ѧт отъ множьства дъва мѫжа.  првест ꙗ к н҄емѹ С 113.25 М З А СК СП СЕ К С Гр πλῆϑος μέγεϑος στῖφος πολυτέλεια множьство множъство мъножъство Нвб множество ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР