Старобългарски речник
мъногъ
мъногъ
-ꙑ
прил
1. В голямо количество; многоброен, многочислен — превежда се често с
нареч.
много
отъпѹштаѭтъ сѧ е грѣс мьноꙁ
М
Лк 7.47
З
А
СК
с вдѣвъ ѣко мъногъ народъ грѧдетъ къ немѹ. гла къ флпѹ
М
Йо 6.5
З
А
ꙇ се мъноѕ грѣшънц мꙑтаре, пршедъше въꙁлежаахѫ съ смъ
М
Мт 9.10
З
А
СК
моⷧ҇ наⷣ҇ болемь пⷿ҇щемь многѫ водѫ
СЕ
29b 10—11
да въꙁьметъ славѫ велкѫ. дарꙑ отъ цѣсара многꙑ. санъ велкъ
С
264.18
a)
мъного
ср
ед
мънога
ср
мн
a) πολύ, πολλά
Многото, много нещо, много неща
вѣрънꙑ въ малѣ въ мъноѕѣ вѣренъ естъ
М
Лк 16.10
З
А
СК
мноѕ богат въмѣтаахѫ многа
М
Мк 12.41
З
помлѹ мꙙ рабе бога вꙑшьнꙗго. даждъ м дрѹго благословьн ꙗко много погѹбхъ
С
120.20
многа рад достонъ с жвъ бꙑт
С
129.27
b)
мъноꙃ, мъноꙃ
м
мн
[οἱ] πολλοί
Мнозина
глаахѫ же мьноѕ отъ нхъ
М
Йо 10.20
З
А
мноѕ въсташѩ на мѩ
СП
3.2
се естъ тѣло мое ломімое ꙁа многꙑ
К
7b 19
2. Голям, значителен
радѹте сѧ ꙇ веселте сѧ. ѣко мъꙁда ваша многа естъ на небесехъ
З
Мт 5.12
А
СК
ѣко отъ гі млості мьного отъ него їꙁбавлене
СП
129.6
грѣхъ мо многъ бо естъ
СЕ
75а 8
въ градѣ прѣбꙑваахѫ въ мноꙁѣ радост
С
98.11
3. Продължителен, дълъг [за време]
ꙇ ѹже асѹ мъногѹ мнѫвъшѹ. прстѫпьше къ немѹ ѹенц его глашѧ
М
Мк 6.35
самъ бо отъ многа всѣнꙗ не можааше о себѣ рѫкѹ вьꙁдѣт
С
143.1
прѣбꙑвъ тѹ врѣмꙙ много. молꙗаше стааго прѧт го
С
564.1
въꙁдѣвъ о на небо. на многъ асъ прлежно помол сꙙ
С
530.22
по мъногѹ
ἐπὶ πολύ
Доста
ѣко по мьногѹ їсплънхомъ сѩ ѹньженіѣ
СП
122.3
не по мъногѹ, не по мъноꙃѣ
μετὰ βραχύ, μετὰ μικρόν
Не след дълго време
ꙇ не по мъногѹ дрѹгꙑ вдѣвъ і рее
М
Лк 22.58
З
не по мъногѹ же прстѫпьше стоѩште рѣшѧ петров
М
Мт 26.73
З,
А, СК. Срв.Мк 14.70
М
З
абь не по мноꙁѣ полѹвъш о н҄емже мол. ѧ сꙙ прѣдълежꙙштааго пѫт
С
559.15
на мъноꙃѣ
Продължително, дълго време
томѹ же на мноꙁѣ мѫꙙштѹ сꙙ. ꙗкоже ꙁмъкнѫт коп ... наꙙ самовднѣ ... съвраштат сꙙ
С
560.3
продат на мноꙃѣ
πιπράσκω πολλοῦ
Продам скъпо
можаше бо се мѵро продано бꙑт на мьноꙁѣ. ꙇ дано бꙑт нщмъ
М
Мт 26.9
З
А
СК
мъногꙑ кратꙑ
πολλάκις
Много пъти
ꙁане мъногꙑ кратꙑ пѫтꙑ ѫж желѣꙁнꙑ съвѧ(ꙁа)нѫ сѫщю. прѣтръꙁаахѫ сѧ отъ него
М
Мк 5.4
мъного глаголань
πολυλογία
Многословие
молѧще же сѧ не лхо глте. ѣкоже ѩꙁꙑънц. мьнѧтъ бо сѧ ѣко во мъноѕѣ глн своемь ѹслꙑшан бѫдѫтъ
М
Мт 6.7
З
А
СК
мѣт мъногꙑ дьн
Имам, предстои ми дълго да живея
отъпѹст старца сего ꙗко дꙿн многꙑ матъ сьде
С
553.15
М
З
А
СК
Б
ЗП
О
Н
У
Е
СП
СЕ
К
С
Р
ЗЛ
Х
МЛ
Гр
πολύς
ἱκανός
μύριος
ἄπειρος
πάμπολυς
ἀναρίϑμητος
συχνός
τοσοῦτος
βαρύς
πλαστός
ἐγκύκλιος
ποικίλος
τὶς
πλῆϑος
πίων [вар. πλείων]
мьногъ
многъ
мꙿногъ
Нвб
мног
книж
остар
ВА
ЕтМл
АР