Старобългарски речник
мъногосльнъ 
мъногосльнъ -ꙑ прил Всесилен, могъщ  ста крьстъ многосльнаꙗ сла С 428.5 Изч С Калка от гр πολυδύναμος многосльнъ Нвб Ø