Старобългарски речник
мъногоотъ 
мъногоотъ -ꙑ прил Многоок аћлъскꙑѩ слꙑ тебе слѹжѧтъ. архћлъсц лц. тебѣ кланѣѭтъ сѧ. мъногоот херовм.  шестокрлатаа серафмь СЕ 4а 16—17 тꙑсѫштꙙ тꙑсѫштам. мꙑ агг҄елъ  арханг҄елъ ... шестокрлатьць многоотꙑхъ С 463.19 Като същ. мъногоот м мн τὰ πολυόμματα Херувими [един от деветте ангелски чина]  трепештѫтъ многоот. вдꙙште їсѹса въ пльт беꙁъ ою С 458.15 Изч СЕ С Калка от гр πολυόμματος Вж. при мъногоотельнъ Нвб