Старобългарски речник
мъногоотел҄ьнъ
мъногоотел҄ьнъ
-ꙑ
прил
същ
мъногоотел҄ьнаꙗ
ср
мн
τὰ πολυόμματα
Херувими [един от деветте ангелски чина]
вдꙙтъ беꙁъ ою. съꙁъдавъшааго многоотел҄ьнаꙗ
С
456.5—6
Изч
С
Нвб
Срв
многоочие
ср
ЕтМл
многоок
прил
ОА
НГер
ЕтМл
