Старобългарски речник
мъногольнѣ 
мъногольнѣ нареч Многообразно, разнообразно же побѣжден от н҄его мꙿноголнѣ.  не могѫште протвт сꙙ. протвѫ одръжꙙшт го слѣ ... ѹвѣдѣшꙙ рода своего влъшьбнѫѭ хꙑтрость С 566.28—29 Изч С м’ноголнѣ Нвб Вж. при мъногольнъ