Старобългарски речник
мъногольнѣ
мъногольнѣ
нареч
Многообразно, разнообразно
же побѣжден от н҄его мꙿноголнѣ. не могѫште протвт сꙙ. протвѫ одръжꙙшт го слѣ ... ѹвѣдѣшꙙ рода своего влъшьбнѫѭ хꙑтрость
С
566.28—29
Изч
С
м’ноголнѣ
Нвб
Вж. при
мъногольнъ