Старобългарски речник
мъногодѣтѣльнъ
мъногодѣтѣльнъ
-ꙑ
прил
Изискващ много труд, мъчен, труден
то же полѹвъ. окꙑ вешт многодѣтѣльнѣ мѹ съдѣланѣ. двьрьмъ отвръꙁъшамъ сꙙ мꙋ на дѣло дѹховьно ... н о дномь хъ нкакоже сꙙ попее
С
546.22
Изч
С
многодѣтѣльнъ
Нвб
Ø
