Старобългарски речник
мъногоглавьнъ
мъногоглавьнъ
-ꙑ
прил
Многоглав
многоглавънꙑ же многообраꙁънꙑ ꙁм. дꙗволъ. но кѹмрослꙋжен. арꙗнъскѫѭ хѹлѫ ꙁобрѣте
С
186.11—12
Изч
С
Калка от
гр
πολυκέφαλος
Нвб
многоглавен
ВА
Срв
многоглав
ОА
НГер
ЕтМл
АР
