Старобългарски речник
мъного 
мъного нареч 1. При глаголи: a) За количество и степен — много, в голяма степен; повече ꙇ молѣше  мъного М Мк 5.10 З отъпѹштаѭтъ сѧ е грѣс мьноꙁ. ѣко вьꙁлюб мъного М Лк 7.47 З А СК ꙇ ꙁапрѣт мъ мъного М Мк 5.43 З вдѣ мльвѫ  плаѫштѧ сѧ. ꙇ крѧштѧ мъного М Мк 5.38 З въдовца с ѹбогаа. мъножѣе вьсѣхъ въвръже М Мк 12.43 З гда ѧ много мѫшꙙ глагола кнꙙꙁъ С 178.22  много съ славословмъ  слъꙁам. благодарвъ ба оглас ѭ С 517.18 отъ ѹптꙗ не могѫтъ т въ домꙑ своѧ. пон҄еже много сѫтъ пл въсладвъше с вномъ С 267.13 b) За време — продължително, дълго юже не мъного глѭ съ вам М Йо 14.30 З А СК мьного пршельствова дша моѣ СП 119.6  много мѹ о покаан продлъжвъ слово ... обрат сꙙ въ клѣтъкѫ своѭ С 527.19 събравъше же сꙙ вьс въ жлште жьрьца свого.  много мꙑслвъше  прокаꙁьлѣвъше. конььнѣе днъ ѧшꙙ сьвѣтъ С 514.30 2. Като количествено наречие при имена с род. мн. — много да отъкрꙑетъ сѧ отъ много сръдьць помꙑшл҄еньѣ З Лк 2.35 панцѫ велкѫ дъждънꙑмъ водамъ  ѹднѫ.  мꙿного могѫштѫ вьмѣштат водъ сътвор въ манастꙑр С 552.16—17 вѣдꙙтъ бо мьн҄ѫ  много дьн скѹсъ мѫште лаврꙑ блаженааго савꙑ С 301.10 на мъного ἐπὶ πολύ За дълго време н сама сьмрьть може на много ѹдрьжат С 504.25—26  аб шъдъ на много ростворвъ двьрьцꙙ. прогнанъ бꙑстъ слоѭ кръстьноѭ С 554.26 мъного кратꙑ πολλάκις Много пъти, многократно емѹ много кратꙑ ... съвѧꙁанѹ сѫштю прѣтрьꙁаахѫ сѧ ... ѫжа желѣꙁнаа З Мк 5.4 М З А СК СП С ЗЛ Гр πολύ πολλά πολύς μυρία πολλάκις σφοδρῶς много мꙿного Нвб много ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА