Старобългарски речник
мъншьскъ 
мъншьскъ -ꙑ прил Монашески моⷧ҇ наⷣ҇ хотѧщмь прѩт ѡбраꙁъ мьншъскꙑ СЕ 80b 2 въпроⷭ҇. тръпш вꙿсѭ тѫгѫ. ꙇ пеаль мьншъскааго жтѣ. црства рад нбсънааго СЕ 87а 20 любш л съподобт сѧ аћлъскѹмѹ обраꙁѹ. ꙇ прѧстт сѧ вь лкъ мьншъскъ СЕ 86b 24  веселемь весел сѧ. ѣко дꙿнесь тѧ ꙁбъра. ꙇ раꙁлѫ тѧ гь отъ мрънааго жтѣ. ѣко на лц емѹ въ прѣстоѣне. мьншьскааго на. въ вонъство аћлскааго обраꙁа. ꙇ жте въ вꙑсотѫ нбснааго црства. томѹ слѹжт СЕ 90b 7 Изч СЕ Гр τῶν μοναζόντων τοῦ μοναχοῦ μοναδικός μονήρης мьншъскъ мьншьскъ Нвб Срв монашески ОА ЕтМл