Старобългарски речник
мънасъ 
мънасъ нескл или мънаса -ꙑ ж Мина [вид монета] се мънасъ твоѣ ѭже мѣхъ. положенѫ въ ѹбрѹсѣ М Лк 19.20 З А ꙇ дастъ мъ десѧть мънасъ М Лк 19.13 З А ꙇ прѣдъстоѩштмъ рее. вьꙁьмѣте отъ него мънасѫ М Лк 19.24 З А прснос(!) отъ дноѧ (бо) мнась. овь пꙙть овь десꙙть прнесоста С 376.3 М З А С Гр μνᾶ мнасъ Нвб Срв мнаса ’монета’ ж ВА