Старобългарски речник
мѹха 
мѹха -ꙑ ж Муха прхаждаахѫ же ꙁвѣр  пъс.  пьтцꙙ небесьнꙑѧ.  сѣдѣахѫ окрѫгꙿ тѣлесѹ ю. ꙗкоже  мѹхꙑ отъ н҄ею отъгонт С 14.30 пьсаꙗ мѹха κυνόμυια Кучешка муха посъла на нѩ песьѩ мѹхꙑ  поѣсѩ ѩ СП 77.45 рее  прідѫ пьсъѩ мѹхꙑ.  мъшцѩ въ вьсѩ прѣдѣлꙑ іхъ СП 104.31 Изч СП С Гр μυῖα Нвб муха ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА