Старобългарски речник
мѹдьнъ 
мѹдьнъ -ꙑ прил Муден, бавен ꙇ тъ рее къ нма. ѡ несъмꙑслънаа  мѫдъна сдцмь. вѣроват о вьсѣхъ ѣже глашѧ прц М Лк 24.25 З А мѹденъ сꙑ въ гнѣвѣ. а скоръ на помощь. вьꙁврат ѣрость твоѭ отъ мꙿне СЕ 78а 1 ѡ нераꙁѹмв  мѹдꙿнї срьдꙿцемъ С 477.30 ѡ нераꙁѹмьна  мѹдьнаа срьдꙿцемъ С 477.25 Изч М З А СЕ С Гр βραδύς мѫдьнъ мѹдънъ мѹденъ мѹдꙿнъ Нвб муден ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА