Старобългарски речник
мѹдт 
мѹдт -мѹждѫ -мѹдш несв 1. Бавя се, закъснявам ꙇ бѣшѧ л҄юдье ждѫште ꙁахарѩ. ꙇ юждаахѫ сѧ еже мѫждааше въ цркъве З Лк 1.21А мѫдтъ гнъ моі прт З Лк 12.45 Срв.Мт 24.48 З А СК мѹдѧштѹ же женхѹ. въꙁдрѣмашѧ сѧ всѧ. ꙇ съпаахѫ З Мт 25.5 А, СК. Срв. С372.6 С369.1 а тꙑ кде мѹдш не вѣдѣ С 242.17 2. Проявявам мудност, изчаквам, отлагам сь стꙑ стъ посꙑлаѧ вꙑ въ огн҄ь вѣьнꙑ.  вь г҄еонꙿнѫ. тѣмже не мѹдте. не ждѣте нъ подвгнѣте сꙙ С 467.8 въꙁꙿмѣте скоро вьꙁмѣте  не жьдѣте. аште л мѹдт мнте. самѣмъ вратомъ беꙁдрѫкѹ о себѣ вьꙁꙙт сꙙ велтъ. вьꙁьмѣте сꙙ врата вѣьнаꙗ С 465.29 въходꙑ сьмрьтьнꙑѧ вꙑ сътворсте. а сходъ самъ сътвортъ прде. тѣмже вьꙁꙿмѣте врата кнꙙꙁ ваш вьꙁмѣте  не мѹдте С 465.27 а л тꙑ съ клеврѣтомъ свомъ мѹдш. враждѫ дръжꙙ. како можеш т къ мрьнѣ трепеꙁѣ С 422.7 ꙁде іс въ пѹсто мѣсто.  тѹ мѹдѣше (погр. вм. молтвѫ дѣаше. Гр. προσεύχομαι. Щепкин, с. 186, бел. в Индекса) СК Мк 1.35 Изч З А СК С Гр χρονίζω μένω ἀναμένω μέλλω мѫдт мѹдіт мꙋдт Нвб Срв муден прил мудност ж ОА ЕтМл