Старобългарски речник
мрѣт 
мрѣт -мьрѫ -мьреш несв Мра, умирам, загивам  пріꙁьвавъ сьтьніка въпросі і аще ѹже мьрѣтъ А Мк 15.44 а он въ гобнѣ вѣрꙑ. гладомь невѣрьствꙗ мьрѣхѫ С 398.24—25 гладомь мрѣт πεινάω Гладувам, умирам от глад въꙁврат сꙙ трет дьнь гладъмъ мърꙑ  раслабѣвъ С 291.14 Изч А С Гр φϑείρομαι Нвб мра ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА