Старобългарски речник
мрьтвьць 
мрьтвьць -а м Мъртвец остав мрътвꙑѩ погрет своѩ мрътвьцѧ М Мт 8.22 З, А. Срв.Лк 9.60 М З А въ тъ асъ вь н҄ьже жꙁнь на дрѣвѣ пргвоꙁдшꙙ. вь н҄ьже бесьмрьтьнааго съ мрьтвьц положшꙙ С 472.21—22 вьста мрьтвьць въ галле нъ пакꙑ ѹмьрѣ С 428.18—19 М З А К С Гр [ὁ] νεκρός Нвб мъртвец, мрътвец диал ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА