Старобългарски речник
мрьтвъ 
мрьтвъ -ꙑ прил Мъртъв ѣко снъ мо сь мрътвъ бѣ  ожве М Лк 15.24 З А СК мрътвомъ же капштемъ не клан҄ѣѭ сꙙ С 115.20 нъ ꙗко мрьтвъ оцѣпааше. а дрѹгꙑ ѹжасомъ дръжмъ бѣ С 466.14 Като същ. мрьтвꙑ м ὁ νεκρός, ὁ τεϑνηκώς, ὁ ὑπεύϑυνος Мъртъв човек, мъртвец остав мрътвꙑѩ погрет своѩ мрътвъцѧ М Мт 8.22 З А СК ꙇ сѣде мрътвꙑ  наѧтъ глат М Лк 7.15 З А не мрътвії въсхвалѩтъ тѩ гі СП 113.25 Срв. СЕ64b 22—23 съ рабꙑ гъ. съ мрътвꙑм бъ К 13а 7 Срв. С449.10  аб ꙁлѣꙁе мрьтвꙑ С 317.6 мор҄е мрьтво Θάλασσα Νεκρά Мъртво море вдѣхъ  море мрътво С 128.23 по ꙁаконѹ мрьтвꙑмъ νεκροπρεπῶς Както подобава на мъртъвците ноꙁѣ по ꙁаконѹ мрьтвꙑмъ вꙙжеш С 456.30 М З А СК Б Е СП СЕ К С Гр νεκρός κοῦφος Нвб мъртъв ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Мрътве орнице МИ Мрътвило МИ Мрътвице МИ Мрътвичаре МИ Мрътвичка махала МИ ЙЗах,Кюст.кр Мрътвището МИ Мрътвилище МИ Мрътвице МИ ЙЗах,Кюст Мрътвака МИ Мрътвило МИ ЙЗ,МИПан Мрътвака МИ Мрътвилището МИ Мрътвилото МИ ЙЗ,МИПир