Старобългарски речник
мракъ
мракъ
-а
м
Мрак, тъмнина
тъма же мракъ. на анѳупата на поганꙑѧ просꙑпа сꙙ
С
110.18
ꙇ отъгънавъ мракъ грѣховънꙑ. вьжьꙁ вь немь. ꙇскрѫ твоего мⷧдѣ
СЕ
78а 6—7
тѧ молмъ гі. прꙁьр на раба твоего сего. пртекъшааго къ тебѣ. ꙇ оскръблена болѣꙁнѭ несвѣтълоѭ. ѡсѣнена мракомь темьнꙑмь
СЕ
32b 7
вънеꙁаапѫ бꙑстъ съвꙑше. блстаню мракъ
С
465.1
СП
СЕ
С
Гр
γνόφος
ἀμαύρωσις
σκοτομήνη
παννυξία
Нвб
мрак
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Мрачикова могила
МИ
Мрачиковото
МИ
ГХ,МИМ