Старобългарски речник
мраꙁъ 
мраꙁъ -а м 1. Студ, мраз повелѣшꙙ ѫжемъ ꙁа ногѫ повръꙁъше  влѣшт. вънъ на мраꙁъ С 261.9 вь н҄ꙙже въстѫпатъ болѣꙁн въностъ. по малѹ съмрьт находꙙшт мраꙁомъ С 89.30 како же прбѣгъ къ бан. не вььте сꙙ съ етꙑрьм десꙙтꙑ. нъ абь отъ топлотꙑ растаа сꙙ. а с въ колцѣ мраꙁѣ сѫште доселѣ жв сѫтъ С 78.8 2. Лед ꙇꙁбав отъ снѣга. ꙇ отъ мраꙁа. ꙇ отъ града носма бѹреѭ СЕ 14а 7 се пол҄е сътворено бѣ. кон҄емъ тешт. то прѣтворьшѹ мраꙁꙋ го  съмръꙁъше сꙙ велм. пѣш  сънѹꙁн по н҄емѹ хождаахѫ С 90.6 Изч СЕ С Гр παγετός [вар. πάχνη] πῆξις κρύσταλλος Нвб мраз ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА