Старобългарски речник
мраꙁт 
мраꙁт -мражѫ -мраꙁш несв Правя нещо, някого да мръзне, изстудявам жден трѧсавцѭ ... трѧсѫщѭѭ вѣлцеѭ. вь тѣлес его. мраꙁѧщѭѭ плъть его СЕ 44b 25 болѣꙁнь же напрасна  люта  неꙁдріема. до самѣхъ ѹдовъ доходꙙшт. болѣꙁньно твортъ. мраꙁмꙑмъ ѹство С 89.22 Изч СЕ С Гр πήγνυμι Нвб мразя̀ ’студя, замразявам’ диал ОА НГер ДА