Старобългарски речник
мощII 
мощ мн Мощи, нетленни останки мⷺца тоⷢ҇ ћ҃. обрѣтене еⷭ҇нъⷯ҇ мощ стааⷢ҇ клмента папежа рмска А 141b 6  по тѡмъ въходтъ патрархъ. съ ъстънꙑм мощъм. крста гнѣ Е 30б 10 любьнц же свꙙтꙑхъ. въꙁьмъше мошт хъ положшꙙ. на свꙙтѣѣмь мѣстѣ С 219.16 мѫж боголюбв  хръстолюбв. вьслѣдъствовавъше хъ пѫтьмь. вьꙁꙙшꙙ многоцѣнънꙑѧ мошт ю С 114.20 А Е С Гр λείψανα λείψανον σώματα мошт Нвб мощи НГер ЕтМл БТР АР