Старобългарски речник
мосѣовъ 
мосѣовъ прил притеж ЛИ Мойсеев, който принадлежи на Мойсей да не раꙁортъ сѧ ꙁаконъ мосѣовъ М Йо 7.23 З А ꙇ егда сплъншѧ сѧ дьнье оштенѣ ею. по ꙁаконѹ мосеовѹ. въꙁнѣсѧ  въ лмъ. поставт прѣдъ гмь М Лк 2.22 З СК Б їꙁвелъ есі ѣко овьцѩ люді твоѩ рѫкоѭ мосѣовоѭ ї аронеѭ СП 76.21 М З А СК Б СП Гр τοῦ Μωσέως Μωϋσέως Μωϋσῆς мосеовъ мѹсѣовъ мѵсѣовъ Вж. при мос[] Нвб