Старобългарски речник
моснъ 
моснъ прил притеж ЛИ Мойсеев, който принадлежи на Мойсей мѡусно же пон҄еже кротъкъ бѣ  тхъ. ловѣкъ бо мѡӱс рее. крота пае вьсѣхъ ловѣкъ. же на ꙁем. тако прмлꙗаше сꙙ  любьꙗше. ꙗкоже решт лцемъ къ лцѹ.  ѹстꙑ къ ѹстомъ глаголааше. ꙗкоже дрѹгъ къ свомѹ дрѹгѹ С 383.23 Изч С Гр τοῦ Μωϋσέως мѡуснъ Вж. при мос[] Нвб