Старобългарски речник
морьскъ 
морьскъ -ꙑ прил Морски ꙁаклнаѭ тѧ бгомь. крьщьшмь сѧ въ еръданѣ ... ꙁапрѣщьшмь вѣтромь. ꙇ влънене моръское ѹкрощьшемъ СЕ 53а 16 одъжді на нѩ ѣко прахъ плъті. ї ѣко пѣсокъ морескъ пьтіцѩ перьнатꙑ СП 77.27 прідъ въ глѫбінꙑ морьскꙑѩ і бѹрѣ потопі мѩ СП 68.3 а ꙁьл морьскоѭ съмрьтѭ вь невѣрьствѣ погꙑбнѫтꙿ С 401.6—7 М З А СК ЗП Е СП СЕ С Х Гр τῆς ϑαλάσσης τῶν ϑαλασσῶν τοῦ ὕδατος ἁλμυρός моръскъ морескъ Нвб морски ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Морско МИ СНМБ