Старобългарски речник
монсто 
монсто -а ср Мънисто ѣко на женха въꙁлож на мѧ вѣнець. ꙇ ѣко невѣстѫ ѹкрас мѧ монстꙑ СЕ 98а 1—2 Изч СЕ Гр κόσμος Нвб монисто ОА Дюв НГер ЕтМл ДА мънисто ОА НТ Дюв ЕтМл БТР АР ДА манисто ВА Дюв НГер БТР АР ДА