Старобългарски речник
мольба 
мольба -ꙑ ж Молба сь многоѭ мольбоѭ молꙗаше сꙙ мѹ. помловат ꙁемьѭ хъ С 529.26 Молитва, застъпничество пред Бога. мольбѫ прношааше дꙿномѹ срьдььнаꙗ вѣдѫштѹѹмѹ владꙑцѣ.  кꙿ н҄емѹ акꙑ къ ловѣколюбьцѹ въ ѹмѣ вьпꙗше С 391.20 съпоспѣшнц мольбꙑ. ꙁвѣꙁдꙑ вьсел҄енꙑѧ. цвѣт црькъвьн. васъ не ꙁемл҄ѣ покрꙑла. н небо прѧтъ С 97.1 мольбѫ дѣꙗт [творт] εὔχομαι, δέομαι Моля се, отправям молитва пакꙑ прносмъ тебѣ. сл(о)весънѫѭ сѭ. ꙇ бесквр(ъ)нѫѭ слѹжъбѫ. ꙇ молм(ъ) т сѧ. ꙇ мольбꙑ дѣемъ.  п(ро)смъ. ꙇ тебѣ сѧ молмъ СС IIIа 4 онъ же о танъхъ мольбѫ творꙙ. пршъдъ же на конецъ молтвѣ. проꙁьрѣ С 141.17 СС СЕ С Гр ἱκεσία δέησις εὐχή Нвб молба ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА