Старобългарски речник
молт 
молт -молѭ -молш несв 1. Моля някого [за нещо]; умолявам, отправям молба към някого егда же прдѫ самарѣне къ немѹ. молѣахѫ  да б прѣбꙑлъ ѹ нхъ М Йо 4.40 З А по схъ же мол плата осфъ. іже бѣ отъ арматѣѩ. сꙙ ѹенкъ свъ. танъ же ꙁа страхъ юдескъ. да въꙁьметъ тѣло сво М Йо 19.38 З междю же смъ молѣахѫ  ѹенц его. глѭще равьв ѣждъ М Йо 4.31 З А въсь длъгъ твоі оставхъ тебѣ. понеже мол м СК Мт 18.32 вълѣꙁъ же въ еднъ отъ корабцю же бѣ смоновъ. мол  отъ ꙁемлѧ отъстѫпт мало М Лк 5.3 З А  помꙑ  въ свꙙтꙑ градꙿ. прведе къ блаженкѹ л архепскѹпѹ  добротꙑ того съповѣдавъ. молꙗаше поставт  попа С 286.2—3 тѣм обѣштан побѣждена жена. детъ к н҄емѹ. поꙁдѣ ꙁѣло ноштѭ.  тлькнѫвъш въ двьр молꙗаше го вьвест ѭ С 515.9 мноꙁ же молꙗахѫ  прт мѹ въ домꙑ хъ С 206.2—3 варааввѫ бо въ раꙁбо мъше дръжашꙙ.  молꙗахѫ плата пѹстт . а сꙋса же дꙗволомъ ꙁбнꙑѧ ожв. прѣдашꙙ на распꙙт С 398.10 нъ пон҄еже не слѣдма стъ прѣмѫдростьнаꙗ пѫна. сьде м нꙑнꙗ слѹхъ подадте мол҄ѫ С 533.26 2. Отправям молитва, моля Бог за някого, за нещо аꙁъ же глѭ вамъ. любте врагꙑ вашѧ. благслвте клънѫштѧѩ вꙑ. добро творте ненавдѧштмъ васъ. ꙇ молте ꙁа творѧщѧѩ вамъ напаст.  ꙁгонѧщѧѩ вꙑ М Мт 5.44 З А мл прѣхвалнаѣ ха ба. спст дшѧ нашѧ Е 36а 11 нꙑнѣ же мꙑ молмъ ба вꙿсемогѫщааго СЕ 33а 9  мол҄ꙗше бога съ слъꙁам. довест сꙙ въ мѣсто добровъгодъно  мльально С 282.20 въшъдъ же свꙙтꙑ вь тьмꙿнцѫ. не прѣстааше ношть  дьнь съ слъꙁам молꙙ бога. прꙁьрѣт на стадо сво С 196.6 М З А СК Б Е СП СС СЕ К С Р ЗЛ МЛ ТН Гр ἐρωτάω παρακαλέω παρακαλέωμαι δέομαι ἱκετεύω πρεσβεύω προσεύχομαι εὔχομαι ὑπερεύχομαι παραινέω ἐκλιπαρέω δυσωπέω καϑικετεύω αἰτέομαι ἀξιόω ἐπικαλέομαι προσφέρω τὰ πρεσβεῖα Нвб моля [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА