Старобългарски речник
молтвьнъ 
молтвьнъ -ꙑ прил Молитвен, който се отнася до молитва памꙙть дн того. вь н҄ьже въꙁдꙋшьнꙑхъ бѣдъ свобожден бꙑшꙙ. творꙙтъ. молтвънꙑѧ  похвальнꙑѧ пѣсн владꙑцѣ хсѹ въсꙑлаѭште С 531.9  ꙗко молтвънаа словеса съконьаваахѫ сꙙ. ште нцѹ лежꙙштѹ болꙙштѹѹмѹ. господь ... обльгъа братꙋ томѹ ратъ С 276.17 Умолителен, умоляващ. ꙁѫтр же вьпѧ пѹштааше гласꙑ молтвънꙑѧ. да мѹ не облтъ скврьнавааго мѹ обраꙁа С 36.15—16 молтвьнꙑ храмъ [домъ] ναὸς τῆς προσευχῆς, εὐκτήριος οἶκος Дом, предназначен за молитва; храм, църква наставлѣѩ въ стꙑ молтвьнꙑ тво храмъ СЕ 26b 5 потомꙿ же бж прѣподобьнꙑ свꙙттел҄ь. молтвънꙑ домъ рекꙿше црꙿкве. сътворвъ ѹ пештерꙑ прѣлож ьстъно го тѣло С 532.9 не бо домъ молтвънꙑ. тъьѭ бѣаше спльн҄енъ днъ С 563.3 Изч СЕ С Гр ἱκετήριος τῆς ἱκετηρίας λιτάνιος Нвб молитвен ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА