Старобългарски речник
молтвьнкъ 
молтвьнкъ -а м Молител, застъпник [пред Бога] тꙑ ѹбо послѹша насъ. съмѣренꙑхъ твохъ молтвьнкъ. молѧщхъ т сѧ СЕ 64b 14 не ꙁабѫді гласѹ молтвьнікъ твоіхъ СП 73.23 мѫште бо васъ ꙁастѫпꙿнкꙑ.  молтвьнкꙑ. нꙿсоже сѫпротвна прходꙙшта кꙿ намъ не въꙁбомъ сꙙ С 68.11 къ владꙑцѣ богов прходш молтвьнкомъ С 358.29 старѣшна молтвьнкомъ a) ἀρχιερεύς Първосвещеник вдѣвъше же старѣшнꙑ молтвьнкомъ.  фарсе ѹдеса ꙗже сътвор ... гіаголаахѫ С 330.13 b) ἀρχιερεύς [вар. ὁ μέγας ἀρχιερεὺς Χριστός] Като название на Христос, Първосвещеникът образно не бо податъ т оставьн грѣхомъ. нъ старѣшна млтвьнкомъ. же мѹ дастъ попьство С 359.6—7 СП СЕ С Гр ἱκέτης πρεσβευτής ἱερεύς [вар. οἰκτρός] Нвб Срв молитвеник ’вид църковна книга’ ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР