Старобългарски речник
мокротьнъ
мокротьнъ
-ꙑ
прил
Мокър, влажен
вдѣхъ дꙑма ж н҄еѧ до нꙑн҄шьнꙗго въсходꙙшта. ꙁемѭ огн҄емъ ѹпепел҄енѫ. всего плода праꙁдъна. мокротънꙑѧ влагꙑ
С
128.22
Изч
С
Гр
ὑγρός
мокротънъ
Нвб
Срв
мокрушав
диал
ДА
мокрота
ж
ОА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
